екстерниране
[ɛkstɛrˈnirɐnɛ]
екстерниране значение:
Какво е екстерниране? Принудително изселване или въдворяване на лице извън населеното място, където живее, или извън границите на страната (депортация); действие по глагола екстернирам.
1. (административно-правен) Принудително изселване или въдворяване на лице извън населеното място, където живее, или извън границите на страната (депортация); действие по глагола екстернирам.
- Ударение
- екстернѝране
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- екс-тер-ни-ра-не
- Род
- среден
- Мн. число
- екстернирания
Примери за използване на екстерниране
(административно-правен)
- Полицията предприе мерки за екстерниране на чуждите граждани с нередовни документи.
- В миналото екстернирането се е използвало като мярка срещу политически опоненти.
Синоними на екстерниране
Как се пише екстерниране
Грешни изписвания: екстраниране, екс-терниране, екстернйране, екстерниръне
Пише се с е след т (екстер-), а не 'екстра'. Произлиза от корена за 'външен'.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:externus
От латински 'externus' (външен), през френски 'externe' или немски 'externieren'. В българския език навлиза като административен термин.
Употреба
Чести словосъчетания:
- заповед за екстерниране
- процедура по екстерниране
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
