Dumite-BG – онлайн речник за българския език

елегичен

[ɛlɛˈgit͡ʃɛn]

елегичен значение:

Какво е елегичен? Който се отнася до елегията като литературен жанр; който има характер на елегия.

1. (литература) Който се отнася до елегията като литературен жанр; който има характер на елегия.
2. (преносно) Който е изпълнен с тъга, меланхолия или нежност; печален, горестен.
Ударение
елегѝчен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
е-ле-ги-чен
Род
мъжки
Мн. число
елегични
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на елегичен

(литература)
  • Поетът е известен със своите елегични стихове.
(преносно)
  • Обзе го елегично настроение при вида на есенния пейзаж.
  • Музиката звучеше тихо и елегично.

Синоними на елегичен

Антоними на елегичен

Как се пише елегичен

Грешни изписвания: елегиче, илигичен, елегйчен
Думата се пише с е в първите две срички, следвайки етимологията си. Завършва на наставката -ичен.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:ἐλεγεία
От старогръцката дума 'elegeia' (жалбена песен), свързана с 'elegos' (траурна песен под съпровод на флейта).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • елегичен тон
  • елегично настроение
  • елегична поезия

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.