Dumite-BG – онлайн речник за българския език

еминджии

[ɛminˈd͡ʒija]

еминджии значение:

Какво е еминджии? Историческо понятие от епохата на Османското владичество: служител, натоварен със събирането на държавни приходи, мита или такси; доверен чиновник към 'емина' (управителя).

1. (история) Историческо понятие от епохата на Османското владичество: служител, натоварен със събирането на държавни приходи, мита или такси; доверен чиновник към 'емина' (управителя).
Ударение
еминджѝя
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
е-мин-джи-я
Род
мъжки
Мн. число
еминджии
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на еминджии

(история)
  • Еминджиите обикаляха пазарите, за да събират налога върху стоките.
  • Старият търговец се разплати с еминджията и продължи пътя си.

Синоними на еминджии

Как се пише еминджии

Правилното изписване е еминджия.
Грешни изписвания: иминджия, еменджия, емйнджии, еминджйи, еминджий
Думата се изписва с и в първата сричка (от emin) и наставка -джия.

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:emin + ci
От турската дума 'emin' (доверено лице, управител, началник на служба) и наставката за професия '-ci' (бълг. -джия).

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.