Dumite-BG – онлайн речник за българския език

емир

[ɛˈmir]

емир значение:

Какво е емир? Титла на владетел, княз или висш военачалник в някои мюсюлмански страни от Близкия изток и Северна Африка.

1. (политика) Титла на владетел, княз или висш военачалник в някои мюсюлмански страни от Близкия изток и Северна Африка.
Ударение
еми́р
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
е-мир
Род
мъжки
Мн. число
емири
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на емир

(политика)
  • Емирът на Кувейт издаде нов декрет.

Синоними на емир

Как се пише емир

Грешни изписвания: имир, емйр

Думата се пише с е в началото и и във втората сричка.

Етимология

Произход:Арабски
Оригинална дума:amīr
От арабски 'amīr' (командир, княз), през турски 'emir'. Първоначално е означавало военачалник, а по-късно владетел на емират.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • емирът на Дубай
  • велик емир

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.