емна
[ˈɛmnɐ]
емна значение:
Какво е емна? Започвам да преследвам, да гоня или да нападам някого (физически или с думи).
1. (разговорно) Започвам да преследвам, да гоня или да нападам някого (физически или с думи).
2. (разговорно) Накарвам някого да върви бързо или да работи усилено; припирам.
3. (преносно) Започвам да върша нещо енергично или увличам някого в някаква дейност.
- Ударение
- ѐмна
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- ем-на
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- няма
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- емвам
Примери за използване на емна
(разговорно)
- Кучето го емна още от портата.
- Като го емна жена му с едни критики, свят му се зави.
(разговорно)
- Овчарят емна стадото към реката.
(преносно)
- Той ги емна да чистят двора в неделя сутрин.
Синоними на емна
Как се пише емна
Грешни изписвания: еъмна, ямна
Пише се с е в корена. Думата е от I спрежение.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ѩти / имам
Свързано с корена 'ем-' (поемам, вземам). Произлиза от старобългарския глагол за 'вземам', 'хващам'. Развитие на значението към 'подхващам', 'погвам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- емна го на бой
- емна го да работи
Фразеологизми:
- емна го през просото
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
