Dumite-BG – онлайн речник за българския език

емфатичност

[ɛmfatiˈt͡ʃnost]

емфатичност значение:

Какво е емфатичност? Свойството на речта или поведението да бъде изразително, наблегнато, подчертано емоционално или приповдигнато.

1. (лингвистика/реторика) Свойството на речта или поведението да бъде изразително, наблегнато, подчертано емоционално или приповдигнато.
Ударение
емфатѝчност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ем-фа-тич-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на емфатичност

(лингвистика/реторика)
  • Емфатичността в гласа му издаваше силно вълнение.
  • Актьорът прекаляваше с емфатичността и играта му изглеждаше неестествена.

Антоними на емфатичност

Как се пише емфатичност

Грешни изписвания: имфатичност, емватичност, емфътичност, емфатйчност, емфатичнуст
Думата е чуждица и се пише с е в началото (от гр. en-). Завършва на -ост.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:emphasis
От гръцката дума 'emphasis' (изразяване, изявяване), навлязла чрез западноевропейски езици (френски emphatique, английски emphatic). Коренът е свързан с 'phaino' (показвам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • излишна емфатичност
  • говори с емфатичност

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.