енолюбец
[ɛnoˈlʲubɛt͡s]
- Ударение
- енолю̀бец
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- е-но-лю-бец
- Род
- мъжки
- Мн. число
- енолюбци
Как се пише енолюбец
Грешни изписвания: винолюбец, енулюбец
Пише се с начално Е, тъй като първата съставна част идва от корена ено- (свързан с виното, напр. енология), а не директно от думата 'вино'.
Етимология
Произход:Старобългарски / Гръцки
Оригинална дума:oinos + lyub
Калка или заемка, базирана на гръцкия корен *oinos* (вино) чрез формата *ено-* и славянския корен за любов/любител. Сродна с термина 'енолог'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
