ентелехия
[ɛntɛˈlɛxijɐ]
ентелехия значение:
Какво е ентелехия? В аристотелизма: вътрешната сила или цел, която превръща възможността в действителност; реализираната форма на дадена потенция.
1. (философия) В аристотелизма: вътрешната сила или цел, която превръща възможността в действителност; реализираната форма на дадена потенция.
2. (биология) Във витализма (напр. при Ханс Дриш): предполагаема жизнена сила, която управлява развитието на организмите и не може да бъде сведена до физико-химични закони.
- Ударение
- ентелѐхия
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ен-те-ле-хи-я
- Род
- женски
- Мн. число
- ентелехии
Примери за използване на ентелехия
(философия)
- Според Аристотел душата е първата ентелехия на естественото органично тяло.
- Семето съдържа в себе си ентелехията на бъдещото растение.
(биология)
- Виталистите използват понятието ентелехия, за да обяснят целесъобразността в живата природа.
Синоними на ентелехия
Антоними на ентелехия
Как се пише ентелехия
Грешни изписвания: ентелихия, интелехия, ентелехйя
Думата се пише с е във втората и третата сричка, следвайки оригиналното гръцко изписване (entelecheia).
Етимология
Произход:Старогръцки
Оригинална дума:ἐντελέχεια (entelecheia)
Философски термин, въведен от Аристотел. Съставен от ἐν (en) – 'в', τέλος (telos) – 'край, цел' и ἔχειν (echein) – 'имам'. Означава състояние на пълна реализация или завършеност.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
