Dumite-BG – онлайн речник за българския език

енцефалон

[ɛnt͡sɛfaˈlɔn]

енцефалон значение:

Какво е енцефалон? Главен мозък; съвкупността от нервни образувания, разположени в черепната кухина при гръбначните животни и човека.

1. (анатомия) Главен мозък; съвкупността от нервни образувания, разположени в черепната кухина при гръбначните животни и човека.
Ударение
енцефало̀н
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ен-це-фа-лон
Род
мъжки
Мн. число
енцефалони
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на енцефалон

(анатомия)
  • Енцефалонът се състои от главен мозък, малък мозък и мозъчен ствол.
  • Развитието на енцефалона е ключово за когнитивните функции.

Синоними на енцефалон

Как се пише енцефалон

Грешни изписвания: енцифалон, енцевалон, енцефълон, енцефалун
Пише се с 'е' във втората сричка (енцефалон), следвайки гръцкия корен 'kephale'.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:enkephalos
От гръцкото 'en' (в) + 'kephalē' (глава). Латинизирана форма на термина за главен мозък.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • диенцефалон (междинен мозък)
  • мезенцефалон (среден мозък)

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.