еоцен
[ɛoˈt͡sɛn]
еоцен значение:
Какво е еоцен? Втората геоложка епоха на палеогена, разположена между палеоцена и олигоцена, обхващаща периода от преди около 56 до 33,9 милиона години.
1. (геология) Втората геоложка епоха на палеогена, разположена между палеоцена и олигоцена, обхващаща периода от преди около 56 до 33,9 милиона години.
- Ударение
- еоцѐн
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- е-о-цен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- еоцени (рядко)
Примери за използване на еоцен
(геология)
- Вкаменелостите от еоцен показват значително разнообразие на бозайниците.
- Климатът през ранния еоцен е бил един от най-топлите в историята на Земята.
Как се пише еоцен
Грешни изписвания: еуцен, йоцен
Думата започва с гласната 'е', следвана от 'о'. Не се пише с 'й' (йоцен) или 'у' (еуцен).
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:ἠώς (eos) + καινός (kainos)
Съставена от гръцките думи 'eos' (зора) и 'kainos' (нов). Терминът е въведен от Чарлз Лайъл през 19 век, за да обозначи 'зората на новия (живот)'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- късен еоцен
- ранен еоцен
- епоха еоцен
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
