епентетичен
[ɛpɛntɛˈtit͡ʃɛn]
епентетичен значение:
Какво е епентетичен? Който се отнася до епентеза – фонетично явление, при което се вмъква допълнителен звук (гласен или съгласен) в думата за улеснение на произношението.
1. (лингвистика) Който се отнася до епентеза – фонетично явление, при което се вмъква допълнителен звук (гласен или съгласен) в думата за улеснение на произношението.
- Ударение
- епентетѝчен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- е-пен-те-ти-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- епентетични
Примери за използване на епентетичен
(лингвистика)
- В диалектния изговор се наблюдава епентетичен звук 'ъ' между съгласните.
- Епентетичното 'л' е характерно за някои славянски глаголни форми.
Как се пише епентетичен
Грешни изписвания: епинтитичен, епентетичин, епентетйчен
Пише се с е в третата сричка (-те-), следвайки корена епентеза.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:ἐπένθεσις
Произлиза от гръцката дума 'epenthesis' (вмъкване), преминала през западни езици. Означава звук, който се вмъква в дума за по-лесно изговаряне.
Употреба
Чести словосъчетания:
- епентетичен гласен
- епентетичен звук
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
