епикуреец
[epikurɛˈɛt͡s]
епикуреец значение:
Какво е епикуреец? Последовател на философското учение на Епикур (епикурейство), което проповядва стремеж към душевно спокойствие (атараксия) и умерени удоволствия.
1. (философия) Последовател на философското учение на Епикур (епикурейство), което проповядва стремеж към душевно спокойствие (атараксия) и умерени удоволствия.
2. (преносно) Човек, който обича живота, наслажденията, удобствата и изисканата храна; човек, който поставя личното удоволствие над всичко.
- Ударение
- епикуре'ец
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- е-пи-ку-ре-ец
- Род
- мъжки
- Мн. число
- епикурейци
Примери за използване на епикуреец
(философия)
- Древният епикуреец вярваше, че боговете не се намесват в човешките дела.
(преносно)
- Той беше заклет епикуреец, който не пропускаше нито една гурме вечеря.
Синоними на епикуреец
Как се пише епикуреец
Грешни изписвания: епекуреец, епикореец, епйкуреец
Думата се пише с двойно е в наставката за деятел (-еец), но трябва да се внимава с корена епикур-, който се изписва с и и у.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:Ἐπίκουρος (Epikouros)
Произлиза от името на древногръцкия философ Епикур (341 – 270 г. пр.н.е.), основател на философската школа, според която удоволствието (липсата на болка и душевна тревога) е висше благо. В българския език навлиза чрез западноевропейските езици или руски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- заклет епикуреец
- стар епикуреец
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
