епикурейство
[ɛpikurɛjstvo]
епикурейство значение:
Какво е епикурейство? Материалистическо философско учение на Епикур и неговите последователи, според което висшето благо е насладата, разбирана като отсъствие на физическа болка и душевна тревога (атараксия).
1. (философия) Материалистическо философско учение на Епикур и неговите последователи, според което висшето благо е насладата, разбирана като отсъствие на физическа болка и душевна тревога (атараксия).
2. (преносно) Склонност към чувствени наслади, стремеж към безгрижен и удобен живот; сибаритство.
- Ударение
- епикурèйство
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- е-пи-ку-рей-ство
- Род
- среден
- Мн. число
- епикурейства (рядко)
Примери за използване на епикурейство
(философия)
- Атомизмът е основна част от античното епикурейство.
(преносно)
- Неговото пословично епикурейство се изразяваше в скъпи вина и изискана храна.
Синоними на епикурейство
Как се пише епикурейство
Грешни изписвания: епикурейсво, епикорейство, епйкурейство, епикуреиство, епикурейству
Думата се пише с й пред наставката -ство, когато коренът завършва на гласна (в случая дифтонг).
Етимология
Произход:Старогръцки
Оригинална дума:Ἐπίκουρος (Epikouros)
Произлиза от името на древногръцкия философ Епикур (341 – 270 г. пр.н.е.). Терминът навлиза в българския език чрез западноевропейските езици (френски: épicurisme) или руски. Първоначално означава философската школа на Епикур, а по-късно придобива значение на отношение към живота.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изтънчено епикурейство
- философия на епикурейството
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
