Dumite-BG – онлайн речник за българския език

епилепсия

[ɛpiˈlɛpsijɐ]

епилепсия значение:

Какво е епилепсия? Хронично неврологично заболяване на главния мозък, характеризиращо се с повтарящи се, непредизвикани припадъци (гърчове), дължащи се на абнормна електрическа активност на невроните.

1. (Медицина) Хронично неврологично заболяване на главния мозък, характеризиращо се с повтарящи се, непредизвикани припадъци (гърчове), дължащи се на абнормна електрическа активност на невроните.
Ударение
епилѐпсия
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
е-пи-леп-си-я
Род
женски
Мн. число
епилепсии
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на епилепсия

(Медицина)
  • Лечението на епилепсия изисква стриктен прием на медикаменти.
  • Той получи пристъп на епилепсия по време на работа.

Как се пише епилепсия

Грешни изписвания: епилепсиа, епелепсия, епйлепсия, епилепсйя
Думата завършва на -ия, характерно за съществителни от гръцки и латински произход в женски род.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:ἐπιληψία (epilepsía)
Заемка от гръцки, произлизаща от глагола ἐпилαμβάνειν (epilambanein) – 'сграбчвам', 'нападам', 'обхващам', тъй като в древността се е смятало, че болестта 'сграбчва' човека внезапно.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • симптоматична епилепсия
  • идиопатична епилепсия
  • епилепсия при деца

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.