Dumite-BG – онлайн речник за българския език

епифиза

[ɛpif'izɐ]

епифиза значение:

Какво е епифиза? Малка ендокринна жлеза в мозъка на гръбначните организми, която произвежда хормона мелатонин и регулира циркадните ритми (сън-бодърстване).

1. (анатомия) Малка ендокринна жлеза в мозъка на гръбначните организми, която произвежда хормона мелатонин и регулира циркадните ритми (сън-бодърстване).
2. (медицина) Крайният, разширен участък на тръбните кости, който участва в образуването на ставите.
Ударение
епифи'за
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
е-пи-фи-за
Род
женски
Мн. число
епифизи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на епифиза

(анатомия)
  • Калцирането на епифизата е процес, който се наблюдава с напредването на възрастта.
  • Епифизата се нарича още пинеална жлеза.
(медицина)
  • Фрактура на бедрената епифиза изисква спешна ортопедична намеса.
  • Растежният хрущял се намира между епифизата и диафизата.

Антоними на епифиза

Как се пише епифиза

Грешни изписвания: епефиза, ипифиза, епйфиза, епивиза, епифйза

Думата се пише с и във втората и третата сричка, следвайки гръцкия оригинал.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:epiphysis
От старогръцки ἐπίφυσις (epiphysis) – 'израстък', 'прирастък', съставено от ἐπί (epi) – 'върху' и φύσις (physis) – 'растеж, природа'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • калцирана епифиза
  • костна епифиза

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.