естетика

ж. , само ед.

1. +Спец. Наука за изкуството, за същността и формите на прекрасното в художественото творчество, природата и живота.
2. Система от възгледи за изкуството. Естетиката на поета. Естетика на модернизма.
3. Красота, художественост. Естетика в бита. Естетика в облеклото. Естетика във взаимоотношенията. Усет за естетика.

+прил. естетѝчен, естетѝчна, естетѝчно, мн. естетѝчни (обикн. в 3 знач. ).
прил. естетѝчески, естетѝческа, естетѝческо, мн. естетѝчески (в 1 и 2 знач. ).