ето
[ˈɛto]
ето значение:
Какво е ето? Употребява се за посочване на нещо, което е налице, което се вижда или се подава непосредствено.
1. (общо) Употребява се за посочване на нещо, което е налице, което се вижда или се подава непосредствено.
2. (общо) Употребява се за изтъкване на резултат, извод или обобщение.
- Ударение
- ѐто
- Част на речта
- частица
- Сричкоделение
- е-то
- Род
- няма
Примери за използване на ето
(общо)
- Ето го твоя приятел.
- Ето ти парите.
- Ето къде е била книгата.
(общо)
- Ето че успяхме.
- Ето защо не исках да дойда.
Как се пише ето
Неизменяема дума.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ето
Указателна частица със славянски произход. Свързана с местоименните форми 'то', 'това'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- ето че
- ето защо
- ето на
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
