ефес
[eˈfɛs]
ефес значение:
Какво е ефес? Дръжката на хладно оръжие (сабя, шпага, меч, кинжал), включваща ръкохватката и предпазителя (гарда) за ръката.
1. (военно дело) Дръжката на хладно оръжие (сабя, шпага, меч, кинжал), включваща ръкохватката и предпазителя (гарда) за ръката.
- Ударение
- ефЕс
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- е-фес
- Род
- мъжки
- Мн. число
- ефеси
Примери за използване на ефес
(военно дело)
- Рицарят стисна здраво ефеса на меча си.
- Това беше великолепна сабя със златен ефес, инкрустиран с камъни.
Синоними на ефес
Антоними на ефес
Как се пише ефес
Грешни изписвания: ефез, евес
Думата завършва на беззвучния съгласен с.
Етимология
Произход:Немски
Оригинална дума:Gefäß
Заемка от немското Gefäß (съд, дръжка на хладно оръжие) през руското ефес. В българския език влиза като термин за оръжие.
Употреба
Чести словосъчетания:
- златен ефес
- ефес на сабя
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
