жумя
[ʒuˈmʲa]
жумя значение:
Какво е жумя? To close one's eyes, to shut one's eyes, to squint
1. To close one's eyes, to shut one's eyes, to squint
- Ударение
- жумя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- жу-мя
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Форми на думата жумя 52
- жумели
- жумете
- жумеше
- жумейки
- жумелите
- жумен
- жумена
- жумени
- жумено
- жумения
- жумената
- жумените
- жуменият
- жуменото
- жуми
- жумим
- жумиш
- жумите
- жумил
- жумила
- жумили
- жумило
- жумилия
- жумилата
- жумилите
- жумилият
- жумилото
- жумих
- жумиха
- жумихме
- жумихте
- жумят
- жумял
- жумяла
- жумяло
- жумялия
- жумялата
- жумялият
- жумялото
- жумях
- жумяха
- жумяхме
- жумяхте
- жумящ
- жумяща
- жумящи
- жумящо
- жумящия
- жумящата
- жумящите
- жумящият
- жумящото
Как се пише жумя
Грешни изписвания: жомя
Пише се с у.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мъжати
Свързано с 'мигам'. Коренът е звукоподражателен или експресивен, сродно със сръбското 'жмити'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- жумя на слънце
Фразеологизми:
- жумя си
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.