забелване
[zaˈbɛlvɐnɛ]
забелване значение:
Какво е забелване? Действие по отстраняване на повърхностен слой, кора или кожа от нещо; оголване.
1. (пряко) Действие по отстраняване на повърхностен слой, кора или кожа от нещо; оголване.
2. (медицина) Специфична манипулация за разкриване на главичката на пениса при малки момчета.
3. (визуално) Процес, при който нещо започва да се вижда бяло или да става бяло (от глагола 'белея се').
- Ударение
- забе́лване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-бел-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- забелвания
Примери за използване на забелване
(пряко)
- При падането се получи болезнено забелване на кожата на лакътя.
- Забелването на младите фиданки може да ги нарани.
(медицина)
- Лекарят даде съвети за правилното забелване при бебето.
(визуално)
- На хоризонта се виждаше забелването на зазоряването.
Синоними на забелване
Антоними на забелване
Как се пише забелване
Грешни изписвания: забялване, зъбелване, забелвъне
Пише се с 'е', тъй като е образувано от глагола 'беля' (или 'белея'), където 'е' е коренова гласна, която не се променя в тази позиция.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:беля
Образувано от глагола 'беля' (свалям кора/кожа) с представка 'за-', означаваща начало на действието или частично действие.
Употреба
Чести словосъчетания:
- забелване на кожа
- насильствено забелване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
