заблажаване
[zablaʒavanɛ]
заблажаване значение:
Какво е заблажаване? Действието на започване да се яде блажна храна (месо, яйца, млечни продукти) след период на пост; нарушаване на пост.
1. (религия/бит) Действието на започване да се яде блажна храна (месо, яйца, млечни продукти) след период на пост; нарушаване на пост.
2. (преносно/разговорно) Получаване на облага, печалба или нещо хубаво (често материално).
- Ударение
- заблажа̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-бла-жа-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- заблажавания
Примери за използване на заблажаване
(религия/бит)
- След великденската служба започва масовото заблажаване.
- Неволното заблажаване по време на пост се счита за грях от някои вярващи.
(преносно/разговорно)
- От новата сделка ще има сериозно заблажаване за всички партньори.
Синоними на заблажаване
Как се пише заблажаване
Грешни изписвания: заблажяване, зъблажаване, заблъжаване, заблажъване, заблажавъне
Гласната след 'ж' е 'а', съгласно правилото за ятовата гласна и спрежението на глагола (блажа - блажах).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:блажьнъ
От глагола 'заблажавам', производен на 'блажа' (яж месо, блажно), с корен, свързан с 'благ' (сладък, мазен).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
