Енциклопедия на българския език

заблатен

[zɐblɐˈtɛn]

заблатен значение:

Какво е заблатен? Който е превърнат в блато; който е покрит със застоели води и влаголюбива растителност.

1. (география) Който е превърнат в блато; който е покрит със застоели води и влаголюбива растителност.
Ударение
заблате́н
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
за-бла-тен
Род
мъжки
Мн. число
заблатени
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на заблатен

(география)
  • Теренът е силно заблатен и труден за преминаване.

Синоними на заблатен

Антоними на заблатен

Как се пише заблатен

Грешни изписвания: заблатеен, зъблатен, заблътен
Образувано от глагола заблатя. Пише се с е в окончанието за м.р. ед.ч.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:блато
Минало страдателно причастие от глагола 'заблатя', произлизащ от съществителното 'блато' (старобългарски 'блато').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • заблатен участък
  • заблатена местност