Dumite-BG – онлайн речник за българския език

забранен

[zɐbrɐˈnɛn]

забранен значение:

Какво е забранен? Който не е позволен от закон, правило или наредба; недопустим.

1. (пряко) Който не е позволен от закон, правило или наредба; недопустим.
2. (преносно) Който е подтиснат, възпрепятстван или скрит (за чувства или мисли).
Ударение
забранéн
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
за-бра-нен
Род
мъжки
Мн. число
забранени
Вид
свършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на забранен

(пряко)
  • Пушенето на обществени места е забранено.
  • Влязохме в забранената зона без разрешение.
(преносно)
  • Тя се усмихна със забранена радост.
  • Изпитваше забранено влечение към нея.

Как се пише забранен

Грешни изписвания: забраниен, забрънен, зъбранен

Думата се пише с ен, тъй като е образувана от глагол от II спрежение (забраня). В м.р. ед.ч. окончанието е -ен.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бранити
Произлиза от миналото страдателно причастие на глагола 'забраня'. Коренът е общославянски *borniti (браня, защитавам), който претърпява семантично развитие от 'спирам някого с цел защита' към 'не позволявам извършването на действие'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • забранен плод
  • забранен знак
  • забранена зона
  • забранени вещества
Фразеологизми:
  • забранен плод

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.