Dumite-BG – онлайн речник за българския език

забучване

[zaˈbut͡ʃvɐnɛ]

забучване значение:

Какво е забучване? Действието по глагола 'забучвам'; набиване, забиване на остър предмет в нещо или поставяне на предмет вертикално (напр. цвете, кол) в земя или друга повърхност.

1. (пряко) Действието по глагола 'забучвам'; набиване, забиване на остър предмет в нещо или поставяне на предмет вертикално (напр. цвете, кол) в земя или друга повърхност.
Ударение
забу'чване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-буч-ва-не
Род
среден
Мн. число
забучвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на забучване

(пряко)
  • Забучването на колчетата за доматите отне целия следобед.
  • При забучване на иглата в плата трябва да се внимава.

Синоними на забучване

Антоними на забучване

Как се пише забучване

Грешни изписвания: забочване, зъбучване, забучвъне
Думата е отглаголно съществително име. В корена се пише 'у' (от 'буча'), а не 'о'. Окончанието за отглаголни съществителни е винаги -не (а не -ние, когато произлиза от глаголи на -ам/-ям).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бучати
Произлиза от глагола 'забучвам', който е производен на 'буча' (в смисъл на поставям вертикално, набивам) с представка 'за-'. Коренът има общославянски характер.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • забучване на кол
  • забучване на знаме

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.