Dumite-BG – онлайн речник за българския език

завербуване

[zavɛrˈbuvanɛ]

завербуване значение:

Какво е завербуване? Действието по привличане на някого за участие в организация, тайна служба, групировка или кауза.

1. (общо/военно/разузнаване) Действието по привличане на някого за участие в организация, тайна служба, групировка или кауза.
Ударение
завербу̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-вер-бу-ва-не
Род
среден
Мн. число
завербувания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на завербуване

(общо/военно/разузнаване)
  • Опитът за завербуване на чуждия дипломат се провали.
  • Филмът разказва за завербуването на двойни агенти по време на Студената война.

Синоними на завербуване

Как се пише завербуване

Грешни изписвания: завърбуване, зъвербуване, завербоване, завербувъне
Пише се с 'е' в корена 'верб' (от немски werben).

Етимология

Произход:Немски
Оригинална дума:werben
От глагола 'завербувам'. Коренът идва от немската дума 'werben' (вербувам, набирам), навлязла в българския език вероятно чрез руски или полски.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • опит за завербуване
  • успешно завербуване

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.