заветно
[zɐˈvɛtno]
заветно значение:
Какво е заветно? Като нещо свято, скъпо и пазено в сърцето; съкровено (предимно като наречие или функция на прилагателно в среден род).
1. (книжовно/поетично) Като нещо свято, скъпо и пазено в сърцето; съкровено (предимно като наречие или функция на прилагателно в среден род).
2. (рядко/диалектно) На завет, на място, защитено от вятър (при различно ударение: за̀ветно).
- Ударение
- завѐтно
- Част на речта
- наречие, прилагателно име
- Сричкоделение
- за-вет-но
- Род
- среден
- Мн. число
- заветни
Примери за използване на заветно
(книжовно/поетично)
- Това беше неговото заветно желание.
- Те пазеха името му заветно и чисто в паметта си.
(рядко/диалектно)
- Седнахме на заветно място зад скалата.
Как се пише заветно
Грешни изписвания: завйетно, Зъветно, Заветну
Пише се с е. Проверка с 'завет'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:завѣтъ
От думата 'завет' (обещание, заръка, свещено завещание). Коренът е свързан с глагола 'ветя' (обещавам/говоря).
Употреба
Чести словосъчетания:
- заветно желание
- заветно слово
- заветно място
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
