завистливец
[zɐvistl'ivɛt͡s]
завистливец значение:
Какво е завистливец? Човек, който изпитва завист; завистлив човек.
1. (характеристика) Човек, който изпитва завист; завистлив човек.
- Ударение
- завистлѝвец
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-вист-ли-вец
- Род
- мъжки
- Мн. число
- завистливци
Примери за използване на завистливец
(характеристика)
- Той беше известен завистливец и не можеше да се зарадва на чуждия успех.
- Завистливецът сам се трови от злобата си.
Синоними на завистливец
Антоними на завистливец
Как се пише завистливец
Грешни изписвания: зависливец, зъвистливец, завйстливец, завистлйвец
Пише се ст в средата на думата, тъй като идва от завист. Изпадането на 'т' е правоговорен ефект, но правописна грешка.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:зависть
Произлиза от съществителното 'завист' + наставка '-лив' (за качество) + '-ец' (за деец/лице).
Употреба
Чести словосъчетания:
- долен завистливец
- скрит завистливец
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
