завистница
[zɐˈvisnit͡sɐ]
завистница значение:
Какво е завистница? Жена, която изпитва и проявява завист; зложелателка към чуждите успехи или притежания.
1. (пряко) Жена, която изпитва и проявява завист; зложелателка към чуждите успехи или притежания.
- Ударение
- зави́стница
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-вист-ни-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- завистници
Примери за използване на завистница
(пряко)
- Тя се оказа голяма завистница и не можа да се зарадва на успеха на сестра си.
- В колектива винаги се намира по някоя завистница, която да пуска интриги.
Синоними на завистница
Антоними на завистница
Как се пише завистница
Грешни изписвания: зависница, завистниза, зъвистница, завйстница, завистнйца
Думата се пише с т (завистница), тъй като произлиза от думата завист. Проверката се прави с основната форма.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:зависть
Произлиза от съществителното 'завист' + наставката за деятел от женски род '-ница'. Коренът е свързан с глагола 'виждам' (гледам с лошо око).
Употреба
Чести словосъчетания:
- долна завистница
- скрита завистница
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
