завра
[zɐˈvra]
завра значение:
Какво е завра? Вкарвам, пъхам нещо дълбоко някъде или на тясно, скрито място.
1. (пряко) Вкарвам, пъхам нещо дълбоко някъде или на тясно, скрито място.
2. (преносно) Поставям някого в безизходно положение или го изпращам на неприятно място (грубо).
- Ударение
- завра̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- за-вра
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Възвратна форма
- завра се
- Видова двойка
- завирам
Примери за използване на завра
(пряко)
- Ще завра ръка в дупката, за да извадя ключа.
- Не мога да завра този голям куфар в багажника.
(преносно)
- Ще го завра в миша дупка с аргументите си.
- Началникът се закани да го завре в най-затънтения офис.
Как се пише завра
Грешни изписвания: завръ, зъвра
Глаголът е от I спрежение. В 1 л. ед.ч. окончанието е -а (завра), а в 3 л. мн.ч. е -ат (заврат).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:за- + врѣти
Образувано от префикса 'за-' (движение навътре или зад нещо) и корена на старобългарския глагол 'врѣти' (мушкам, пъхам, затварям). Сродно с 'възври', 'отври'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- завра се в ъгъла
- завра в миша дупка
Фразеологизми:
- Да си го завре отзад
- Завирам си носа (където не трябва)
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
