завяване
[zɐˈvʲavɐnɛ]
- Ударение
- завя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-вя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- завявания
- Вид
- несвършен
Как се пише завяване
Грешни изписвания: завеване, зъвяване, завявъне
Думата се пише с променливо я, тъй като е в позиция под ударение и пред сричка, съдържаща мека гласна (в случая 'е' не е твърда, но правилото за ятовата гласна в отглаголни съществителни на -не запазва 'я' от глаголната основа 'завявам').
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вѣꙗти
Произлиза от глагола 'завявам', който е префиксална производна на старобългарския корен 'вѣꙗти' (вея, духам) + наставката за отглаголни съществителни '-не'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- завяване на пътя
- силно завяване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
