заглавикване
[zɐɡlɐˈvikvɐnɛ]
- Ударение
- заглави́кване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-гла-вик-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- заглавиквания
Как се пише заглавикване
Грешни изписвания: заглавиквани, заглавичкване, зъглавикване, заглъвикване, заглавйкване, заглавиквъне
Думата се пише с 'и' в корена (от главик) и завършва на '-не' като отглаголно съществително от среден род.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:глава
Произлиза от глагола 'заглавиквам', който е дериват на съществителното 'глава' чрез посредничеството на 'главик' (част от оглавник/юзда). Представката 'за-' индикира начало на действие или завършеност, а наставката '-ване' формира отглаголно съществително.
Употреба
Чести словосъчетания:
- заглавикване на добитък
- опит за заглавикване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
