заговорник
[zɐgoˈvornik]
заговорник значение:
Какво е заговорник? Участник в заговор; човек, който тайно подготвя действия срещу властта или срещу някого другиго.
1. (политика/право) Участник в заговор; човек, който тайно подготвя действия срещу властта или срещу някого другиго.
- Ударение
- загово̀рник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-го-вор-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- заговорници
Примери за използване на заговорник
(политика/право)
- Заговорниците се събираха в подземието на старата къща.
- Той беше разкрит като главен заговорник срещу краля.
Синоними на заговорник
Как се пише заговорник
Грешни изписвания: заговарник, зъговорник, загуворник, заговурник, заговорнйк
Основната гласна в корена е о (от говор).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:заговоръ
Произлиза от 'заговор' (тайно споразумение) + наставка '-ник'. Коренът е свързан с глагола 'говоря'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- група заговорници
- таен заговорник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
