заговорничество
[zɐɡoˈvɔrnit͡ʃɛstvo]
заговорничество значение:
Какво е заговорничество? Дейност, свързана с организирането или участието в таен план (заговор) срещу властта или срещу определено лице; конспиративна дейност.
1. (политика/право) Дейност, свързана с организирането или участието в таен план (заговор) срещу властта или срещу определено лице; конспиративна дейност.
- Ударение
- загово'рничество
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-го-вор-ни-че-ство
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на заговорничество
(политика/право)
- Той беше обвинен в заговорничество срещу държавата.
- Всички подозрения за заговорничество се оказаха неоснователни.
Синоними на заговорничество
Как се пише заговорничество
Грешни изписвания: заговорничесто, заговорничаство, зъговорничество, загуворничество, заговурничество, заговорнйчество, заговорничеству
Думата завършва на -ество, което е стандартна наставка за абстрактни съществителни в среден род.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:говор
Производна от 'заговорник' с наставка '-ество' за абстрактни съществителни, означаващи дейност или състояние.
Употреба
Чести словосъчетания:
- политическо заговорничество
- склонност към заговорничество
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
