заговяване
[zɐgoˈvʲavanɛ]
заговяване значение:
Какво е заговяване? Действието по започване на църковен пост; ядене на блажно за последен път преди пост.
1. (религия / етнография) Действието по започване на църковен пост; ядене на блажно за последен път преди пост.
- Ударение
- заговя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-го-вя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- заговявания
Примери за използване на заговяване
(религия / етнография)
- Заговяването за Великденския пост е съпроводено с искане на прошка.
- В неделя е Месни заговезни, време за месно заговяване.
Синоними на заговяване
Антоними на заговяване
Как се пише заговяване
Грешни изписвания: заговеване, зъговяване, загувяване, заговявъне
Изписва се с променливо я. В тази позиция (под ударение и пред сричка с 'а') се пише и изговаря 'я'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:говея
Отглаголно съществително от 'заговявам'. Коренът е свързан със старобългарското 'говѣти' (почитам, пазя тишина/пост).
Употреба
Чести словосъчетания:
- месно заговяване
- сирно заговяване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
