загърмяване
[zɐgɐrˈmʲavɐnɛ]
- Ударение
- загърмя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-гър-мя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- загърмявания
Как се пише загърмяване
Грешни изписвания: загърмявани, загръмяване, зъгърмяване, загармяване, загърмявъне
Думата се пише с променливо я. В тази позиция (пред сричка, съдържаща 'а/ъ') се запазва я.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:гръм
Отглаголно съществително от 'загърмявам'. Коренът е 'гръм' (шум, трясък) със старобългарски произход.
Употреба
Чести словосъчетания:
- силно загърмяване
- внезапно загърмяване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
