зазвънтя
[zɐzvɐnˈtʲa]
зазвънтя значение:
Какво е зазвънтя? Започвам да издавам звънлив звук; започвам да кънтя.
1. (пряко) Започвам да издавам звънлив звук; започвам да кънтя.
- Ударение
- зазвънтя'
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- за-звън-тя
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- зазвънявам
Примери за използване на зазвънтя
(пряко)
- Камбаната на църквата зазвънтщ тържествено.
- В ушите му зазвънтщ от силния удар.
Как се пише зазвънтя
Грешни изписвания: зазвъртя, зъзвънтя, зазвантя
Думата завършва на -я в основната си форма (1 л. ед.ч.), но в 3 л. ед.ч. минало свършено време е 'зазвънтя' (ударено), а в сегашно време 3 л. ед.ч. е 'зазвънти'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:звън
Префиксална формация: 'за-' (начало на действие) + 'звънтя'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- зазвънтщ в ушите
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
