зазвъняване
[zɐzvɐˈɲavɐnɛ]
- Ударение
- зазвъня́ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-звъ-ня-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- зазвънявания
Как се пише зазвъняване
Грешни изписвания: зазвъневане, зазваняване, зъзвъняване, зазвънявъне
Пише се с 'я' след 'н' (променливо я), тъй като в глагола зазвънявам ударението пада върху гласната след 'н' и тя е в краесловие на основата пред наставката.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:звън
Дериват на глагола 'зазвънявам' (инхоативен вид на 'звъня'). Коренът 'звън' е с древен славянски произход, свързан със звукоподражание.
Употреба
Чести словосъчетания:
- продължително зазвъняване
- рязко зазвъняване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
