Dumite-BG – онлайн речник за българския език

заимстване

[zɐˈimstvɐnɛ]

заимстване значение:

Какво е заимстване? Действието по глагола заимствам; вземане на нещо (идеи, методи, думи) от друг източник и прилагането му в собствена среда.

1. (общо) Действието по глагола заимствам; вземане на нещо (идеи, методи, думи) от друг източник и прилагането му в собствена среда.
2. (лингвистика) Дума или израз, пренесени от един език в друг (чуждица, заемка).
Ударение
заѝмстване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-им-ства-не
Род
среден
Мн. число
заимствания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на заимстване

(общо)
  • Заимстването на чужди културни модели трябва да се прави внимателно.
  • В този научен труд има прекалено много заимстване без цитиране.
(лингвистика)
  • Думата 'компютър' е директно заимстване от английския език.
  • Лексикалното богатство на езика често се дължи на заимствания.

Антоними на заимстване

Как се пише заимстване

Грешни изписвания: заемстване, заимсване, зъимстване, займстване, заимствъне
Думата се пише с и в корена (от имам), а не с е. Правилната форма е заимстване.

Етимология

Произход:Руски / Старобългарски
Оригинална дума:заимствовать
Думата е книжовна заемка от руски език (заимствовать), която стъпва върху старославянски корени. В основата стои глаголът 'имати' (вземам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • директно заимстване
  • културно заимстване
  • лексикално заимстване

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.