заканване
[zɐˈkanvɐnɛ]
заканване значение:
Какво е заканване? Действието по отправяне на заплаха или закана към някого; изразяване на намерение за причиняване на зло или неприятност.
1. (пряко) Действието по отправяне на заплаха или закана към някого; изразяване на намерение за причиняване на зло или неприятност.
- Ударение
- закàнване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-кан-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- заканвания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на заканване
(пряко)
- Неговото постоянно заканване с пръст не уплаши никого.
- След поредното заканване, че ще напусне, той действително подаде молба.
Синоними на заканване
Антоними на заканване
Как се пише заканване
Грешни изписвания: закануване, зъканване, закънване, заканвъне
Думата е отглаголно съществително, образувано с наставката -не от глагола заканвам.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:kaniti
Произлиза от глагола 'заканвам се' (несвършен вид) / 'заканя се' (свършен вид). Коренът 'кана' се свързва със старобългарското 'канити' (каня, подканям), което впоследствие развива семантичния нюанс на 'обещавам нещо лошо' или 'отправям заплаха'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- празно заканване
- заканване с пръст
- заканване за отмъщение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
