Dumite-BG – онлайн речник за българския език

закачване

[zaˈkat͡ʃvɐnɛ]

закачване значение:

Какво е закачване? Действието по окачване на предмет върху кука, гвоздей или друго приспособление.

1. (пряко) Действието по окачване на предмет върху кука, гвоздей или друго приспособление.
2. (преносно) Леко засягане, докосване или удряне на нещо при движение.
3. (разговорно) Задяване, флиртуване или провокиране на някого с шеги.
Ударение
зака'чване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-кач-ва-не
Род
среден
Мн. число
закачвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на закачване

(пряко)
  • Закачването на картините по стените промени вида на стаята.
  • Има механизъм за лесно закачване на ремаркето.
(преносно)
  • При паркирането имаше леко закачване на бронята.
(разговорно)
  • Закачването с колежките му създаде проблеми.
  • Между тях имаше постоянно закачване.

Антоними на закачване

Как се пише закачване

Грешни изписвания: закачане, зъкачване, закъчване, закачвъне
Образува се от несвършения вид на глагола 'закачвам' + наставка '-не'. Формата 'закачане' (от глагола 'закачам') също е възможна, но 'закачване' е по-често срещана за процеса, когато се подчертава многократност.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:кача
Отглаголно съществително от 'закачвам'. Коренът 'кач-' вероятно е свързан с 'качвам се' (дигам се) или с диалектни форми за кука.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • система за закачване
  • точка на закачване

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.