заклеймен
[zɐklɛjˈmɛn]
- Ударение
- заклеймѐн
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- за-клей-мен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- заклеймени
Как се пише заклеймен
Грешни изписвания: заклеймьон, зъклеймен, заклеимен
Пише се с е в последната сричка (-мен), тъй като е минало страдателно причастие на глагол от II спрежение (заклеймя).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:клеймо
Минало страдателно причастие от глагола 'заклеймя', произлизащ от съществителното 'клеймо' (печат, дамга). Исторически свързано с дамгосването на престъпници или животни.
Употреба
Чести словосъчетания:
- заклеймен като предател
- публично заклеймен
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
