заклинание
[zakliˈnaniɛ]
заклинание значение:
Какво е заклинание? Установена словесна формула, на която се приписва магическа сила да предизвиква свръхестествени явления, да подчинява духове или да променя реалността.
1. (митология/окултизъм) Установена словесна формула, на която се приписва магическа сила да предизвиква свръхестествени явления, да подчинява духове или да променя реалността.
2. (преносно) Силна молба или настояване; тържествено обещание или заричане.
- Ударение
- заклина̀ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-кли-на-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- заклинания
Примери за използване на заклинание
(митология/окултизъм)
- Вещицата прошепна древно заклинание над котела.
- В приказките заклинанието се разваля само с истинска любов.
(преносно)
- Тя повтаряше думите му като заклинание за успех.
Синоними на заклинание
Как се пише заклинание
Грешни изписвания: закленание, зъклинание, заклйнание, заклинъние, заклинанйе
Коренът се пише с 'и' – клин (от кълна, с редуване на гласни), а не с 'е'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:заклинати
От глагола 'заклинам' (да се кълна, да омагьосвам). Коренът е свързан с 'кълна'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- любовно заклинание
- правя заклинание
- развалям заклинание
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
