заклинател
[zɐklinˈatɛl]
заклинател значение:
Какво е заклинател? Човек, който се занимава с магии, произнася заклинания или извършва ритуали за прогонване или призоваване на свръхестествени сили.
1. (митология/фолклор) Човек, който се занимава с магии, произнася заклинания или извършва ритуали за прогонване или призоваване на свръхестествени сили.
2. (професии/атракциони) Човек, който дресира или контролира опасни животни (най-често змии) чрез музика или движения.
- Ударение
- заклина̀тел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-кли-на-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- заклинатели
Примери за използване на заклинател
(митология/фолклор)
- Старият заклинател хвърли шепа билки в огъня и зашепна неразбираеми думи.
- В древността са вярвали, че опитният заклинател може да промени съдбата.
(професии/атракциони)
- На пазара в Маракеш видяхме заклинател на змии, който свиреше на флейта.
Как се пише заклинател
Грешни изписвания: закленател, заклинатела, зъклинател, заклйнател, заклинътел
Думата се пише с а в корена (от заклинам, а не клетва в тази позиция) и завършва на наставката -тел за деятел.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:заклинати
Произлиза от глагола 'заклинам' (изричам магически думи). Коренът е свързан със старобългарското 'клѧти' (кълна).
Употреба
Чести словосъчетания:
- заклинател на змии
- велик заклинател
- заклинател на духове
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
