Dumite-BG – онлайн речник за българския език

заклинателен

[zɐklinˈatɛlɛn]

заклинателен значение:

Какво е заклинателен? Който се отнася до заклинания, който съдържа заклинание или има силата на заклинание.

1. (Окултизъм / Религия) Който се отнася до заклинания, който съдържа заклинание или има силата на заклинание.
2. (Преносно) Който звучи умолително, настойчиво и тържествено, като клетва.
Ударение
заклина'телен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
за-кли-на-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
заклинателни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на заклинателен

(Окултизъм / Религия)
  • Жрецът произнесе заклинателните думи с нисък глас.
  • Това беше заклинателен ритуал за прогонване на зли духове.
(Преносно)
  • Тя го погледна със заклинателен поглед, молейки за прошка.

Как се пише заклинателен

Грешни изписвания: закленателен, заклинатилен, зъклинателен, заклйнателен, заклинътелен
Пише се с 'и' в корена (клин/кълна) и суфикс '-телен'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:клятьба
Произлиза от глагола 'заклинам' + суфикс за прилагателно '-телен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • заклинателни думи
  • заклинателен жест
  • заклинателна формула

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.