закова
[zɐkoˈva]
закова значение:
Какво е закова? Прикрепя нещо здраво към друго чрез забиване на гвоздеи (пирони).
1. (пряко) Прикрепя нещо здраво към друго чрез забиване на гвоздеи (пирони).
2. (преносно) Спра внезапно движението си (за човек или превозно средство) на едно място.
3. (разговорно) Поставя някого в безизходица с думи; затапя, победя в спор с неопровержим аргумент.
- Ударение
- закова́
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- за-ко-ва
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Възвратна форма
- закова се
- Видова двойка
- заковавам
Примери за използване на закова
(пряко)
- Майсторът закова дъската за рамката.
- Трябва да закова картината на стената.
(преносно)
- Шофьорът закова спирачките, за да избегне удара.
- Той се закова на място от изненада.
(разговорно)
- С последния си въпрос журналистът направо го закова.
Как се пише закова
Грешни изписвания: закува, зъкова
Коренът на думата е -ков- (от кова), затова се пише с 'о'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ковати
От глагола 'кова' + представка 'за-', индикираща начало или финализиране на закрепването.
Употреба
Чести словосъчетания:
- закова пирон
- закова на място
- закова вниманието
Фразеологизми:
- заковавам ковчега на
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
