законоположение
[zɐkono poɫoˈʒɛniɛ]
законоположение значение:
Какво е законоположение? Официално установено правно правило, нормативен акт или отделна разпоредба в рамките на закон.
1. (Право) Официално установено правно правило, нормативен акт или отделна разпоредба в рамките на закон.
- Ударение
- законоположѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-ко-но-по-ло-же-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- законоположения
Примери за използване на законоположение
(Право)
- Съдът се позова на действащото законоположение за собствеността.
- Новото законоположение влезе в сила от началото на годината.
Синоними на законоположение
Антоними на законоположение
Как се пише законоположение
Грешни изписвания: законо положение, зъконоположение, закуноположение, законуположение, законопуложение, законополужение, законоположенйе
Сложните съществителни имена, образувани от две основи, свързани със съединителна гласна (в случая -о-), се пишут слято.
Етимология
Произход:Руски / Български
Оригинална дума:закон + положение
Терминът е образуван под влияние на руския език (законоположение), съставен от 'закон' и 'положение' (в смисъл на постановление, правило).
Употреба
Чести словосъчетания:
- основно законоположение
- действащо законоположение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
