Енциклопедия на българския език

законосъобразност

[zɐkonosoˈbraznost]

законосъобразност значение:

Какво е законосъобразност? Съответствие на акт, действие или решение с изискванията на действащите закони и правни норми.

1. (право) Съответствие на акт, действие или решение с изискванията на действащите закони и правни норми.
Ударение
законосъобра̀зност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-ко-но-съ-об-раз-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на законосъобразност

(право)
  • Съдът проверява законосъобразността на административния акт.
  • Основен принцип в правовата държава е законосъобразността на управлението.

Синоними на законосъобразност

Антоними на законосъобразност

Как се пише законосъобразност

Сложна съществителна дума, която се пише слято. Съединителната гласна е -о-. Втората част започва със съ- (съобразен), а не със со-.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:закон
Сложна дума, калка (вероятно по немски модел Gesetzmäßigkeit или руски законосообразность). Съставена от 'закон' + съединителна гласна 'о' + 'съобразен' (отговарящ на) + суфикс '-ост'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • проверка за законосъобразност
  • принцип на законосъобразност
  • законосъобразност и целесъобразност