Dumite-BG – онлайн речник за българския език

закореня

[zɐkorɛˈnʲa]

закореня значение:

Какво е закореня? Накарам растение да пусне здрави корени, да се захване здраво в почвата (рядка употреба, по-често 'вкореня').

1. (ботаника) Накарам растение да пусне здрави корени, да се захване здраво в почвата (рядка употреба, по-често 'вкореня').
2. (преносно) Утвърдя, наложа трайно (навик, чувство, традиция) в съзнанието или бита.
Ударение
закореня̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
за-ко-ре-ня
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
закореня се
Видова двойка
закоренявам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на закореня

(ботаника)
  • Градинарят се опита да закорени младото дръвче в песъчливата почва.
(преносно)
  • Тя искаше да закорени любовта към книгите у децата си.

Синоними на закореня

Антоними на закореня

Как се пише закореня

Грешни изписвания: закуреня, закориня, зъкореня
Пише се с о (от корен) и е пред н. Ятовата гласна в края се променя според спрежението.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:корен
От съществителното 'корен' с префикс 'за-'. Сродно със старобългарското *корень.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.