закучване
[zɐˈkut͡ʃvɐnɛ]
закучване значение:
Какво е закучване? Процес на усложняване, заплитане или спиране на развитието на някаква дейност, преговори или ситуация; попадане в задънена улица.
1. (преносно) Процес на усложняване, заплитане или спиране на развитието на някаква дейност, преговори или ситуация; попадане в задънена улица.
- Ударение
- заку̀чване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-куч-ва-не
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- среден
- Мн. число
- закучвания
Примери за използване на закучване
(преносно)
- Имаше пълно закучване на преговорите заради новите изисквания.
- В администрацията се наблюдава едно бюрократично закучване на преписката.
Синоними на закучване
Антоними на закучване
Как се пише закучване
Грешни изписвания: закучвъне, закочване, зъкучване
Думата се пише с у в корена (от куче) и завършва на -не като отглаголно съществително.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:куче
Произлиза от съществителното 'куче'. Глаголът 'закучвам' първоначално е означавал 'на насъсквам кучета' или 'завързвам възел, сложен като кучешка опашка'. В съвременния език е добило метафорично значение за заплитане и усложняване на ситуация.
Употреба
Чести словосъчетания:
- закучване на ситуацията
- закучване на нещата
- пълно закучване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
