залютея
[zɐljʊˈtɛjɐ]
залютея значение:
Какво е залютея? Да започна да имам лют вкус или да предизвиквам усещане за парене.
1. (пряко) Да започна да имам лют вкус или да предизвиквам усещане за парене.
2. (преносно) Да стана по-строг, раздразнителен или рязък в поведението си; ситуацията да стане напрегната.
- Ударение
- залюте́я
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- за-лю-те-я
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- залютявам
Примери за използване на залютея
(пряко)
- Манджата залютя, защото сложих твърде много чушки.
- Очите ми залютяха от дима.
(преносно)
- Времето залютя и стана непоносимо студено.
- Началникът залютя и започна да налага глоби.
Синоними на залютея
Как се пише залютея
Грешни изписвания: залутея, залютя, зълютея
Глаголът завършва на -ея. При спрягане в 3 л. мн.ч. формата е залютеят.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:лют
Образувана от корена на прилагателното 'лют' + наставка '-ея' (за състояние) и представка 'за-' (начало на действие).
Употреба
Чести словосъчетания:
- очите ми залютяха
- раната залютя
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
